Църквата „Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е възрожденска църква в Петрич, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Църквата е построена в 1857 година с труда и средствата на цялото християнско население от града. Ктитори на храма са Филчо Чавеев, Анго Василиев, Димитър Великов, Стоян Папазов, Георги Урумов и други. В църквата се служи на гръцки, а в двора е отворено гръцко училище. Знаменита е годината 1881 г., когато в църквата започва да се проповядва едновременно на български и гръцки език. В архитектурно отношения църквата е псевдобазилика, с полуцилиндрична апсида, женско отделение и притвор. През 1922 година притворът е преустроен и над него е изградена 16 метрова камбанария. Храмът представлява масивна каменна сграда с външни размери – 24 метра дължина и 17.5 метра ширина с дебелина на зидовете 1 метър. Дърворезбен иконостас, иконите и стенописите са дело на дебърските зографи – братята Христо, Исакий и Кузман Макариеви. Най-старият запазен храм в Петрич е почти унищожен от опустошителния пожар, възникнал през злополучната нощ на 17.11.1987 г. Огнената стихия изгаря великолепния иконостас с всичките му икони, стенописите в наоса и покрива. Невредими остават само стенописите отвън в притвора. Впоследствие храмът е основно обновен и днес с целия си блясък отново приема поклоници.