ПЕТРИЧ - ИСТОРИЯ, КРАСОТА, ВДЪХНОВЕНИЕ
Изживяване, отвъд очакваното!
Стратегическо местоположение
и праистория
Петрич се намира в район, който винаги е бил стратегически интересен и атрактивен. Природните дадености – реки и планински възвишения определят това. Още в праисторически времена се срещат различни поселения около р. Струма. През Античността тук се намира един от големите центрове по долината на средна Струма.
Античното селище при възвишението Кожух
Дълги години местни краеведи смятат, че днешният град Петрич е наследник на древното тракийско селище, разположено в южното подножие на възвишението Кожух. В тази местност, разположена на 10 km североизточно от съвременния град, през 4 век пр.н.е. възниква тракийско селище на племето синти.
Римският град-крепост
През 1 век пр.н.е. римляните завладяват земите на синтите и тогава малкото селище при Кожух се превръща в добре укрепен римски град крепост, който е опазвал средното течение на Струма и Рупелския пролом. Според интерпретацията на сведенията на римския историк Тит Ливий се допуска, че този град се казвал Петра.
Преселението към Беласица
Археологическите разкопки показват, че градът е съществувал до 6 век, когато е опожарен от славяните. Предполага се, че останалите живи жители са напуснали опожарения град и се заселили в подножието на близката планина Беласица, с което поставили началото на днешния град Петрич, като към старото име е добавено славянското окончание „-ич“.
Научни разкрития за Хераклея Синтика
Последните археологически изследвания и локализацията на античния град Хераклея Синтика в местността Кожух доказват, че между този град, разположен в земите на тракийското племе синти, и съвременния Петрич не съществува никаква приемственост, а хиатус (прекъсване) от няколко века.
Поява на средновековното селище
Най-ранните поселения на мястото на града се появяват едва през X – XI век. Петрич се оформя като значимо селище и регионален център едва в края на XII – XIV век. През 837 г., при хан Пресиян, градът влиза в пределите на Първата българска държава в резултат на войната срещу Византия.
Отбранително значение през Средновековието
Значението на гр. Петрич през средновековието нараства, тъй като той е важен център на отбранителната система на средновековна България. Градът е представян като крепост, която бранела долините на Струма и Струмешница срещу нападенията от византийците.
Битката при Самуилова крепост
На 18 км западно от града през 1014 г. се разиграва едно от най-драматичните сражения в българската история – битката за Самуиловата крепост. Пленени и ослепени са 14 000 български войници, като техният подвиг се превръща в символ на борбата за свобода и една от най-известните битки на територията на България.
Петрич под османска власт
По време на османското робство градът се превръща в турски административен и военен център с мюсюлмански облик. Българите бягат в отсрещната планина Огражден. През 1652 г. пътешественикът Евлия Челеби описва Петрич като център на каза с 80 села, разполагащ с 240 къщи, две махали, джамия, два хана и 50 дюкяна.
Възраждане и демографски възход
През Възраждането, с развитието на занаятите и търговията, градът и населението му нарастват. Петрич отново променя демографския си облик. През XIX век в града се заселват български фамилии от планината Огражден, Негушко, Гостиварско и от други места.
Освобождението и Берлинският договор
По силата на Санстефанския мирен договор (1878 г.) градът влиза в пределите на България. Българската община се присъединява към Мемоара до Великите сили с искане за присъединяване на Македония към България. Съгласно Берлинския договор обаче, Петрич е върнат на Османската империя до 1912 г.
Окончателно освобождение през 1912 г.
По време на Балканската война през октомври 1912 година Петрич е освободен от четата на капитан Никола Парапанов. В града се установява българска военно-административна управа. Комендант на Петрич става Никола Парапанов, а първи кмет – Михо Попов.
Подвигът на Борис Богданов
През Първата световна война цар Фердинанд заповядва градът да бъде опожарен, за да не попадне в гръцки ръце. За да не изпълни заповедта и да спаси Петрич, командирът Борис Богданов се самоубива на 10 януари 1916 г. В знак на признателност петричани го погребват в двора на църквата „Свети Николай“.
Петричкият инцидент от 1925 г.
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петричкия инцидент, градът е бомбардиран от гръцката армия. Петричани дават решителен отпор на гръцките части и не допускат Петрич да бъде превзет.
Административен и културен разцвет (1920–1934)
Между двете световни войни Петрич е окръжен град. Извършва се първото планиране, водоснабдяване и електрифициране. Построяват се училища, паметникът „Загинали за Родината“ и читалище „Братя Миладинови“. Днес градът е административен, стопански и културен център на Общината.
Географско положение и климат
Петрич е разположен в южната част на Санданско-Петричката котловина, в северното подножие на планината Беласица. Надморската височина на града е между 130 – 305 m, а климатът е преходно-средиземноморски.
Природни забележителности
Едни от най-забележителните природни красоти са планините Беласица, Огражден и Кожух. Водопадите на Беласица и вековните кестенови гори са любими места за туризъм. Реките Струма и Струмешница също допринасят значително за природната красота на района.
Биоразнообразие и НАТУРА 2000
Районът на Петрич има богата флора и фауна, характерни за Балканския полуостров. Градът и общината се намират в две зони по НАТУРА 2000, което обуславя изключително биоразнообразие и предлага множество възможности за любителите на природата.